Дамите в селското стопанство: Стефани Христова (Agri.bg)

29.03.2023 13:56:56

Дамите в селското стопанство: Стефани Христова (Agri.bg)

Завърнала се от чужбина с вярата, че в  родината си ще успее да реализира своята мечта, Стефани Христова не получава подкрепата от държавата, която очаква, но получава нещо по-ценно - доверието на клиентите. Само на 30 години тя вече е успешен животновъд в месодайното говедовъдство със затворен цикъл на производство. Във фермата ѝ в село Стъргел, община Горна Малина, пасищно и с лично произведен фураж се отглеждат 200 черни говеда от породата Абърдийн Ангус с висока генетика. Една част от тях отива за разплодници, а другата - за месо.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Стефани не се страхува да бъде жена в един много мъжки сектор от селското стопанство. Води я идеята да предложи на пазара висококачествено и екологично чисто месо и да допринесе за подема на животновъдството в България. Мечтае за лоялна конкуренция в бранша и за общество с вкус и ценности.

Как млад животновъд успява да осъществи целите си и кои са най-големите трудности в бранша, разказваме в интервю със Стефани Христова.

Какво Ви доведе от Швейцария, за да станете говедовъд у нас?

Завърших висшето си образование в Швейцария със специалности „Хотелски мениджмънт“ и „Туризъм и бизнесадминистрация“ – нищо, свързано със селското стопанство. Когато се прибрах в България, избрах животновъдството, тъй като ми беше интересен самият отрасъл и имах огромното желание да се занимавам с хранително-вкусова промишленост. Моето семейство работи в сферата на ресторантьорството и хотелиерството. Няма нищо общо със земеделие. 

Видях една добра основа за отглеждане на елитен добитък за хубави разплодници и месопреработка, която исках да приобщя към хотелиерския бранш и да създам един затворен цикъл. 

Наблюдавах през годините, че 70% от стоките, които са в хранителните магазини, са внос. Това много ме озадачи, тъй като е имало години, в които животновъдството в страната ни е било в подем. Виждам как хората постоянно се оплакват от некачествени хранителни стоки, най-вече месо и млечни продукти. Хубавата, чиста храна е трудна за намиране, често е много скъпа и недостъпна. Бях запалена от идеята да започна да се занимавам с животновъдство и да произвеждам качествен продукт. Така през месец март 2015 г. отворихме фермата.

Защо избрахте породата Абърдийн Ангус и как направихте първите крачки в говедовъдството?

Исках да отглеждам говеда в месодайно направление и направих едно доста сериозно проучване. Спрях се на породата Абърдийн Ангус, тъй като е доста лесна за отглеждане – лесно се отелват, няма голяма смъртност, месото има много добри вкусови качества, заради които бива предпочитано. 

Намерих партньори в Германия, хора, които са се реализирали успешно в този бранш. Те ме посрещнаха много добре. Казах им, че никога не съм се занимавала с животновъдство. Прекарах три дни там. Собственикът на фермата ми обясни всичко основно – хранене, отелване, грижи за породата. Вкарах 45 бройки юници с генетика от Германия, с това поставихме началото.

Бизнес образованието и натрупаният опит в чужбина помогнаха ли Ви? 

Образованието е изключително важно за всеки човек, но не това те прави успешен в живота. Да, определено това ми даде много. Когато си навън, на друго място, трябва да се доказваш постоянно, имаш голяма конкуренция. Безспорно ми беше полезно – провокира аналитични, лидерски умения, бях поставена в реална бизнес среда.

Вярвам, че един човек се гради през първите 7 години. Главна роля за развитието му в каквато и да е професия е семейството. То му дава онези ценности, с които да развива себе си като личност.

Благодарна съм на родителите си. От ранна детска възраст имам изградени навици и морални ценности, които ми помагат много в живота. Ако моите родители не ми бяха дали възможност да се боря, да ми казват и показват колко важно е това, може би нямаше да се справя, когато заминах в чужбина.

Кои бяха трудностите, които преборихте, за да изградите бизнеса си?

Аз съм голям идеалист и винаги съм вярвала, че човек трябва да гради, да твори, да прави нещо в родината си. Исках да направя нещо тук, където са моите корени, основите на всичко, което ме е изградило. В чужбина си евтина работна ръка, друга прослойка. Можеш да успееш и там с много труд, но не винаги имаш тази възможност.

Ако сега обаче ми зададете въпроса дали бих се върнала в родината, ще Ви кажа честно "Не". Преди вярвах, че когато човек се бори и е честен, работлив, няма как да не успее. Оказа се, че у нас нещата не стоят точно така. 

Имаме много голяма корупция на абсолютно всички нива. Често поривът и енергията ни се сриват от тежка администрация, такси или неясни обяснения как нещо е невъзможно да се случи. Съвсем елементарни неща изискват прекалено много излишни усилия. Това те товари психически и те ограничава в действията. Почваш вече да не си толкова свободно мислещ, то ти слага граници.

Според моето виждане аз все още не съм се реализирала в говедовъдството, защото исках да стигна до едно стадо от 500 майки с 500 говеда, което в началото звучеше сложно, но не и невъзможно. Административните проблеми обаче бяха много.

С какви проблеми се сблъсквате?

Когато трябваше да кандидатствам за пасища и мери, се оказа, че в землището няма свободни. Бях единственият стопанин с месодайни говеда, а други хора, които са регистрирани в община Ботевград, ползват пасищата в Горна Малина, без да имат животновъдни обекти на територията на общината. Така точат европейски средства!

Моето чувство за справедливост ме поведе в битка по каналния ред срещу тази измама. За мен е много нечестно хора, които искат истински да се занимават с животновъдство, да не могат да ползват това, което им се полага по право, за което дори си плащат. Алармирах всички компетентни институции (ДФЗ, БАБХ, общински служби, прокуратура) с факти, доказателства, документи. Доста години ми отне, но вместо справедливост, получих проверки. Това ми беше най-тежко. 

Моята позиция е за честната борба, но реалността е контрастна на нея.

Иначе конкуренцията е много хубаво нещо, тя ти дава възможност да мислиш, да се надграждаш, да бъдеш по-иновативен. Аз се ядосвам, че няма конкуренция в този бизнес, но не мога да си обясня кому е нужно, когато някой реши да гради нещо, ти да минеш и да го сринеш. Това вече не е конкуренция. 

Към настоящия момент фалшивите обекти са затворени, аз имам пасища, но и много стрес и умора. Признавам, заради цялата тази горчилка, просто исках да се откажа.

Обаче не се отказахте, какво Ви даде сили да продължите напред?

Това, че мога да предоставя чист продукт на потребителя, да му дам култура за говеждото – българите сме свикнали на свинското, много от нас не знаят какво е говеждото месо. Вече имам и месарница с прилежащ ресторант в центъра на София, продаваме и онлайн.

Изключително много се радвам, че имам възможност да правя това. Щастлива съм, че мои колеги животновъди, когато си закупуват от мен животни, са доволни, защото говедата са с много висока генетика, здрави и хубави. Тази оценка на моя труд ме мотивира много и ми дава силата да продължа.

Вие сте млада жена, намирате ли време за себе си? Има ли значение женската Ви същност за бизнеса?

Моят бизнес е много мъжки. Ние, жените, понякога се държим детински, изпадаме в променливи настроения, но същевременно сме способни на чудеса! Ние черпим силите си от дълбините, можем да сме променливи и да еволюираме постоянно. 

Не е реалистично да бъдем подценявани, защото една жена може да бъде както най-любящата майка, така и абсолютен лидер и успешен бизнесмен. 

Жената е вдъхновение, може да даде много и има правилния подход за това. Най-важното за една жена е да има подкрепа, да знае, че има хора до себе си, които ще са ѝ опора. Много време и усилия ми отне бизнесът и съм наясно с цената, която плащам за това. Но истината е, че ако има хора, които те ценят такъв, какъвто си, те ще останат с теб до края.

Източник: https://agri.bg/novini/damite-v-selskoto-stopanstvo-stefani-khristova

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Статии за Месарница Абърдийн

Статии за Месарница Абърдийн

Дамите в селското стопанство: Стефани Христова (Agri.bg)

Дамите в селското стопанство: Стефани Христова (Agri.bg)

Завърнала се от чужбина с вярата, че в  родината си ще успее да реализира своята мечта, Стефани Христова не получава подкрепата от държавата, която очаква, Завърнала се от чужбина с вярата, че в  родината си ще успее да реализира своята мечта, Стефани Христова не получава подкрепата от държавата, която очаква, 2023-03-29T18:07:08+03:00 Дамите в селското стопанство: Стефани Христова (Agri.bg)

<p><em>Завърнала се от чужбина с вярата, че в &nbsp;родината си ще успее да реализира своята мечта, Стефани Христова не получава подкрепата от държавата, която очаква, но получава нещо по-ценно - доверието на клиентите. Само на 30 години тя вече е успешен животновъд в месодайното говедовъдство със затворен цикъл на производство. Във<span>&nbsp;</span><a href="https://angusbg.com/">фермата ѝ<span>&nbsp;</span></a>в село Стъргел, община Горна Малина, пасищно и с лично произведен фураж се отглеждат 200 черни говеда от породата Абърдийн Ангус с висока генетика. Една част от тях отива за разплодници, а другата - за месо.</em></p> <p><strong>ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО</strong></p> <p><em>Стефани не се страхува да бъде жена в един много мъжки сектор от селското стопанство. Води я идеята да предложи на пазара висококачествено и екологично чисто месо и да допринесе за подема на животновъдството в България. Мечтае за лоялна конкуренция в бранша и за общество с&nbsp;вкус и ценности.</em></p> <p><em>Как млад&nbsp;животновъд успява да осъществи целите си и&nbsp;кои&nbsp;са най-големите трудности в бранша,&nbsp;разказваме в интервю със Стефани Христова.</em></p> <div><strong><em>Какво Ви доведе от Швейцария, за да станете говедовъд у нас?</em></strong></div> <p>Завърших висшето си образование в Швейцария със специалности&nbsp;&bdquo;Хотелски мениджмънт&ldquo; и &bdquo;Туризъм и бизнесадминистрация&ldquo; &ndash; нищо, свързано със селското стопанство. Когато се прибрах в България,<span>&nbsp;</span><strong>избрах&nbsp;животновъдството, тъй като ми беше интересен самият отрасъл и имах огромното желание да се занимавам с хранително-вкусова промишленост</strong>. Моето семейство работи в сферата на&nbsp;ресторантьорството и хотелиерството. Няма нищо общо със земеделие.&nbsp;</p> <blockquote> <p>Видях една добра&nbsp;основа за отглеждане на елитен добитък за хубави разплодници и месопреработка, която исках да приобщя към хотелиерския бранш и да създам един затворен цикъл.&nbsp;</p> </blockquote> <p><strong>Наблюдавах през годините, че 70% от стоките, които са в хранителните магазини, са внос.</strong><span>&nbsp;</span>Това много ме озадачи, тъй като е имало години, в които&nbsp;животновъдството в страната ни е било&nbsp;в подем. Виждам как хората постоянно се оплакват от некачествени хранителни стоки, най-вече месо и млечни продукти. Хубавата, чиста храна е трудна за намиране, често е много скъпа и недостъпна. Бях запалена от идеята да започна да се занимавам с животновъдство и да произвеждам качествен продукт. Така през месец март 2015 г.&nbsp;отворихме фермата.</p> <div><em><strong>Защо избрахте породата Абърдийн Ангус и как направихте първите крачки в говедовъдството?</strong></em></div> <p>Исках да отглеждам говеда в месодайно направление и направих едно доста сериозно проучване. С<strong>прях се на породата Абърдийн Ангус, тъй като е доста лесна за отглеждане &ndash; лесно се отелват, няма голяма смъртност, месото има много добри вкусови качества, заради&nbsp;които бива предпочитано.&nbsp;</strong></p> <p>Намерих партньори в Германия, хора, които са се реализирали успешно в този бранш. Те ме посрещнаха много добре. Казах им, че никога не съм се занимавала с животновъдство. Прекарах три дни там. Собственикът на фермата ми обясни всичко основно &ndash; хранене, отелване, грижи за породата. Вкарах 45 бройки юници с генетика от Германия, с това поставихме началото.</p> <div><strong><em>Бизнес образованието и натрупаният опит в чужбина помогнаха ли Ви?&nbsp;</em></strong></div> <p><strong>Образованието е изключително важно за всеки човек, но не това те прави успешен в живота.</strong><span>&nbsp;</span>Да, определено това ми даде много. Когато си навън, на друго място, трябва да се доказваш постоянно, имаш голяма конкуренция. Безспорно ми беше полезно &ndash; провокира аналитични, лидерски умения, бях поставена в реална бизнес среда.</p> <blockquote> <p>Вярвам, че един човек се гради през първите 7 години. Главна&nbsp;роля за развитието му в каквато и да е професия&nbsp;е семейството. То&nbsp;му дава онези ценности, с които&nbsp;да развива&nbsp;себе си като личност.</p> </blockquote> <p><strong>Благодарна съм на родителите си.</strong><span>&nbsp;</span>От ранна детска възраст имам изградени навици и морални ценности, които ми помагат много в живота. Ако моите родители не ми бяха дали възможност да се боря, да ми казват и показват колко важно е това, може би нямаше&nbsp;да се справя, когато заминах в чужбина.</p> <div><strong><em>Кои бяха трудностите, които преборихте, за да изградите бизнеса си?</em></strong></div> <p><strong>Аз съм голям идеалист и винаги съм вярвала, че човек трябва да гради, да твори, да прави нещо в родината си.</strong><span>&nbsp;</span>Исках да направя нещо тук, където са моите корени, основите на всичко, което ме е изградило. В чужбина си евтина работна ръка, друга прослойка. Можеш да успееш и там с много труд, но не винаги имаш тази възможност.</p> <blockquote> <p>Ако сега обаче ми зададете въпроса дали бих&nbsp;се върнала в родината, ще Ви кажа честно "Не". Преди вярвах, че когато човек се бори и е честен, работлив, няма как да не успее. Оказа се, че у нас нещата не стоят точно така.&nbsp;</p> </blockquote> <p><strong>Имаме много голяма корупция на&nbsp;абсолютно всички нива.</strong><span>&nbsp;</span>Често поривът и енергията ни се сриват от тежка администрация, такси или неясни обяснения как нещо е невъзможно да се случи. Съвсем елементарни неща изискват прекалено много излишни усилия. Това те товари психически и те ограничава в действията. Почваш вече да не си толкова свободно мислещ, то ти слага граници.</p> <p>Според моето виждане аз все още не&nbsp;съм се реализирала в говедовъдството, защото исках да стигна до едно стадо от 500 майки с 500 говеда, което в началото звучеше сложно, но не и невъзможно.<strong><span>&nbsp;</span>Административните проблеми обаче бяха много.</strong></p> <div><em><strong>С какви проблеми се сблъсквате?</strong></em></div> <p>Когато трябваше да кандидатствам за пасища и мери,&nbsp;се оказа, че в землището няма свободни. Бях единственият стопанин с месодайни говеда, а други хора, които са регистрирани в община Ботевград, ползват пасищата в Горна Малина, без да имат животновъдни обекти на територията на общината. Така точат европейски средства!</p> <p>Моето чувство за справедливост ме поведе в битка по каналния ред срещу тази измама. За мен е много нечестно&nbsp;хора, които искат истински да се занимават с животновъдство, да не могат да ползват това, което им се полага по право, за което дори си плащат.<span>&nbsp;</span><strong>Алармирах всички компетентни институции (ДФЗ, БАБХ, общински служби, прокуратура) с факти, доказателства, документи. Доста години ми отне, но вместо справедливост, получих проверки.<span>&nbsp;</span></strong>Това ми беше най-тежко.&nbsp;</p> <blockquote> <p>Моята позиция е за честната борба, но реалността е контрастна на нея.</p> <p></p> <p><strong>Иначе конкуренцията е много хубаво нещо, тя ти дава възможност да мислиш, да се надграждаш, да бъдеш по-иновативен.<span>&nbsp;</span></strong>Аз се ядосвам, че няма конкуренция в този бизнес, но не мога да си обясня кому е нужно, когато някой реши да гради нещо, ти да минеш и да го сринеш. Това вече не е конкуренция.&nbsp;</p> <p><strong>Към настоящия момент фалшивите обекти са затворени, аз имам пасища, но и много стрес и умора.</strong><span>&nbsp;</span>Признавам, заради цялата тази горчилка, просто исках да се откажа.</p> <div><strong><em>Обаче не се отказахте, какво Ви даде сили да продължите напред?</em></strong></div> <p><strong>Това, че мога да предоставя чист продукт на потребителя, да му дам култура за говеждото &ndash; българите сме свикнали на свинското, много от нас не знаят какво е говеждото месо.</strong><span>&nbsp;</span>Вече имам и месарница с прилежащ ресторант в центъра на София, продаваме и онлайн.</p> <p>Изключително много се радвам, че имам възможност да правя това.<span>&nbsp;</span><strong>Щастлива съм, че мои колеги животновъди, когато си закупуват от мен животни, са доволни, защото говедата са с много висока генетика, здрави и хубави.</strong><span>&nbsp;</span>Тази оценка на моя труд ме мотивира много и ми дава силата да продължа.</p> <div><strong><em>Вие сте млада жена, намирате ли време за себе си? Има ли значение женската Ви същност за бизнеса?</em></strong></div> <p>Моят бизнес е много мъжки. Ние, жените, понякога се държим детински, изпадаме в променливи настроения, но същевременно сме способни на чудеса! Ние черпим силите си от дълбините, можем да сме променливи и да еволюираме постоянно.&nbsp;</p> <blockquote> <p>Не е реалистично да бъдем подценявани, защото една жена може да бъде&nbsp;както най-любящата майка, така и абсолютен лидер и&nbsp;успешен бизнесмен.&nbsp;</p> <p></p> <p><strong>Жената е вдъхновение,&nbsp;може да даде много&nbsp;и има правилния подход за това.<span>&nbsp;</span></strong><span>Най-важното за една жена е да има подкрепа, да знае, че има хора до себе си, които ще са ѝ опора. Много време и усилия ми отне бизнесът&nbsp;и съм наясно с цената, която плащам за това. Но истината е, че ако има хора, които те ценят такъв, какъвто си, те ще останат с теб&nbsp;до края.</span></p> <p><span></span></p> <p><span style="font-family: 'arial black', sans-serif; color: #ff6600;">Източник:</span>&nbsp;<a href="https://agri.bg/novini/damite-v-selskoto-stopanstvo-stefani-khristova" title="https://agri.bg/novini/damite-v-selskoto-stopanstvo-stefani-khristova">https://agri.bg/novini/damite-v-selskoto-stopanstvo-stefani-khristova</a></p> </blockquote> </blockquote>

,
Сравнение на продукти